28 Ноември, 2010

Art(ificiel)

Обичам френския език, защото обогатява. Ето например колко е тънка разликата между изкуство и изкуствен.

Надсмивам се над тези, които си мислят, че са велики в изкуството си и забравят, че то е предназначено за хората, а не за егото им. Надсмивам се над модерното изкуство, тип точка на бял фон. Както и над ефектното изкуство, с 3Д ефекти и цветове, които маскиратм идеята. Или по-скоро я заместват.

Обичам младите хора, които правят нещо ново, които откриват и показват. И съм щастлива, когато имат този шанс. Само че ми се иска младите хора да са нови, да експериментират, да продължават напред. Да са индивидуалисти.

Всеки от нас има познат поет, фотограф, рок звезда. Те имат кратка слава, но вместо да останат на сцената за своите 20 минути, натрапчиво продължават да се самоизтъкват като артисти. Затова и може би вече не вярвам в млади бългаски писатели, в Поетики и Форуми за фотография, в новият обещаваш бестселър. Понякога греша, но рядко.

Имам късмета да познавам стойностни млади хора. И се надявам и вие да ги опознаете.