Тихите революции

Обличаш си къса червена рокля, ниски обувки, без грим. Пиеш вино, червено. Прибираш се в 4 сутринта и на никого не трябва да обясняваш защо, как, кого. Пушиш много, от събуждането и знаеш, че всъщност най-много мразиш пушачи, че никога преди не си опитвала да пушиш, а сега изсмукваш до последно угарката и се наслаждаваш. Ходиш бавно по улицата и се усмихваш, нахално гледаш хората. Не мислиш за преди, за вкъщи, за спомени. Всичко е тук и сега, а ти се наслаждаваш бавно и дъбоко, потапяш се, отпускаш се, изтръпваш. Правиш своята малка революция всеки ден.

Консумираш хора. Третираш, като храна. Поглъщаш ги с опаковката, без да имаш време да ги вкусиш. Минават през теб, минаваш през тях, за не-опрделено, не-дълго, не-важно. Насищаш се и заспиваш. Не виждаш причина да спираш. Тук и сега, бързо и осъзнато, без емоция, която да опетни усещането. Консумираш революцията си.

Заспиваш и се събуждап с главоболие. Пиеш хапчета и ти става зле. Дрогираш се осъзнато и неограничено. Прекарваш цял ден в една точка, фукусираш. Самодостатъчност е новото ти хоби и си най-добрата в него. Подминаваш познати, илзлизаш сама, не вдигаш телефона, не ходиш на срещи, не говориш. На следващия ден си... като след революция.