Има два начина, по които едно пътуване може да те промени. Единият е свързан с произшествие, другият – със събитие, коетo променя. И то не из основи, а леко, почти козметично, промянa траекторията ти.
„Единственото, което ти трябва за стоп е хавлиена кърпа, както се казваше в „Пътеводител на галактическия стопаджия” и аз точно това нямам”. И въпреки това на 3 стопа, Thievery Corporation, 20 минути с лифт си там. После ловиш жаби, пиеш езерна вода, храниш полудиви коне и облаците минават през теб... Чаени поля и сънища под боровинки и тропот на река, мурсалски чай с усмивка за закуска и нов път, по който напред върви момичето с Усмивката, което прави всичко, което пожелае това лято, а и след това. Разкази за жива вода и еднорози, надбягване из мъглите и смазваща умора на следващия ден, толкова смазваща, че дори нямаш сили да напишеш съобщение „Добре съм, прибрах се, благодаря за пътешествието”, обаче се чувстваш изпълнен. И искаш да изпълваш така всеки следващ ден. Пожелавам на всеки.
Photobulletin, issue # 1, 2012г.
преди 4 дни
1 коментара:
Когато тръгваш нанякъде, без посока и цел, без конкретни идеи, а само с нужното настроение, то неизменно ще се случи или произшествие, или събитие. Пътуването и хилядите начини, по които то може да те промени е една необятна тема, за която си заслужава да се пише. А как се случва така, че думите все не стигат... Поне музиката запълва част от празнотата - наостря сетивата и ето: картинката е почти сглобена. Продължавай да пишеш за Пътуването и го украсявай с хубава музика :)
Публикуване на коментар