Често ми се иска да кажа на познати и не чак толкова добре познати хора обичам те само за да видя как ще реагират... Защото съм сигурна, че който си пази подобни откровения или се страхува, или не е сигурен в себе си, или не е свикнал да ги чува често.

Жалко е. Да си обичал, а после да си съжалявал. Или да не си обичал никога. И да не можеш да кажеш обичам те, когато е истина. Да се смущаваш, когато го чуеш.

Да си броиш думите, да си ги пестиш, да мълчиш, да си анонимен, да не си чувствал от онези пеперуди, някъде в стомаха, които не можеш да сбъркаш. Да се си изтръпвал, почервенявал или да не си бил смутен от нечие присъствие. Или просто да си забравил всичко това.

Ето в такива моменти ми се иска да изпратя поне 20 съобщения с обичам те, за няколко усмивки в замяна.