За днешния ден

Имам нова приятелка. Елена е от Македония и е горда с това. Казва, че българите са поробители, че цар Самуил е македонец и че българската пропаганда е навсякъде. Освен това, Кирил и Методий са македонци, а Елена пише с латинска азбука, изпозва ja вместо я и азбуката й завъшва с Ш.

Имах и още една приятелка, с която отдавна не се чувам поради разлини причини. Последното, което чух за нея, беше, че след година в Италия вече забравяла доста думи на български.

С риска да прозвуча като всеки втори трагично изживяващ се имигрант, на моменти се чувствам осакатена. Проверявам всичко написано на български по някоко пъти за грешки и се плаша, че понякога знам как да обясня нещо само на френски. В същото време осъзнавам, че когато говоя на френски не мога да се изразя както на български, не съм себе си. Дори вече почти свикнах с мисълта, че името ми започва с Ts...

Мисля си, как днес никой не ми честити празника, който толкова обичам. Мисля си откога някой не ми е писал съобщение на кирилица. Писма, от онзи на хартия и с криви букви, получвам само от сестра си. И с всички тези мисли още една... че е малко вероятно на някого да му липсва всичко това.