Първо, естествено, трябва да си го измислиш и да започнеш да рисуваш упорито. По-лесния и реалистичен вариат е да го откриеш случайно и да го наблюдаваш как сам се обрисува и завършва.
Най-хубаво е, когато се рисува с думи. Заради чувството да се влюбиш в някого, когото не си виждал, но си предстваяш по поведението му. Заради жестовете му, които гадаеш. Да гледаш завъртулки и да търсиш определени думички, да подчертаваш цветно. Но да не отговаряш на написаното.
Още повече, ако ви делят девет гори, зла мащеха или съвсем географско-времеви обстоятлства... Е, тогава е още по-вълнуващо.
Естествено, за да се срещнат рисувач и нарисуван... случва се само в приказките. А как разбираш, че и се влюбил в своят герой? Простичко: всички знаят, с изключение на него.
june
преди 2 дни
1 коментара:
risuvan geroi kazvash?
az ne mislq taka: risuvani sa moje bi dumite, no ne i chuvstvata, ne i sustoqniqta i emociite,koito predizvikvat horata.
Hubavo e da se vliubish v risuvani geroi - az sym minala prez miki mausovci,bugs bunita, mechki i drugi interesni vidove... Tupoto e,che s edno dvijenie na gumata/moje i na mishkata/ mogat da izcheznat... Pazi si gi na skrito:)
Публикуване на коментар