Любовта не трае

Животът ми е свързан с любовта. Винаги съм се чувствала по-добре с някой до себе си, дори понякога без зачение с кого. Напоследък и повече говоря за любов и за връзки, което е странно за мен.

Чета за любов, защото не съм влюбена. И се отвратих, откровено. Отврящение към чуждата любов. По принцип съм добре насторена към новата (българска) литратура. „Секс OFF” беше ужасен, блудкав сборник. Много е трудно да пишеш за секс, без да зучиш полшо и евтино, но това зависи изцяло от практиката на авторите, според мен, и от това, което стои зад известните им имена. Хубавото е, че поне бяха свързали секса с любовта, та не беше съвсем порнографско.

Втора изненада, изскочила от писмо за рождения ден – Бегбеде. „Любовта тра три години”, отдавна исках да я прочета, макар и впечаленията ми от него и „9.99” и „Новели под екстази” да са по-скоро кричични към циничния му откровен вулгаризъм. Но все пак ми е интересен. А сега ме изненада с този роман. Може би трябваше да го намеря към година по-рано, но и сега беше добре дощъл. Без бруталност и прикритост, една любов (или повече), три години, лична корепонденция, секс и много откровения. Не знам колко смелост се иска да публикуваш жиотът си, макар и доста хора да го правят в блогове като този, но едва ли го осъзнават, а едва ли е значимо. Не знам и колко усилия се изискават, за да пишеш красиво и докосващо за себе си, с истинксите имена, диалози и чувства, като изложба, като дисекция. Не знам и защо моят университет не слага в лъскавата си презентация до снимките на Ширак, Пруст и Диор и неговата... Явно не се гордеят с подобни ученици.

Някъде бях прочела, че човек обича веднъж, но различни. Други пък казват, че няма любов, че има вечна любов, че са се влюбвали истински. И обичат да говорят за любов в клишета, за стандарти и норми. Колко време е необходимо, за да се влюбиш, колко таре една връзка, колко време продължаваш да обичаш след това. Колко си целувал, колко си обичал, с колко си спал и колко помниш, а колко си струва да помниш. Колко пъти си казвал обичам, колко път си го мислил, колко си съжалявал по-късно, колко си го чакал да го чуеш и дали е било достатъчно. С колко си споделил за чувствата си, колко са те разбрали, колко ти е било необходимо и колко си запазил за себе си, за да е съкровено и истинско. Колко пъти си обсъждал връзки, хора, чувства и колко си научил за тях. До колко си способен да говориш за себе си, без да се почувстваш разголен и уязвим. И колко можеш да кажеш за любовта или секса, за да не звучиш познто, а истински.

Любвта, като повечето нематериални богатства, няма срок на годност, нито образцова опаковка. Най-важното е, че има достатъчно за всички, повече или по-малко.