Pay it forward

Постъпвали ли сте поне веднъж по даден начи, само защото и другите го правят? Ако отговорът е да, то най-вероятно сте зависими от социалните норми и поне малко от мнението на околните. Ако е не, тогава лъжете.

А имате ли facebook профил? Колко често влизате там? Колко "приятели" имате? Рано или късно, всеки създава своят профил някъде, става част от виртуалното общуване. Когато пристигнах тук, преди повече от 5 месеца, вече познавах бъдещите си колеги от facebook, имах идея кои са и с какво се занимават. Една от първите ни теми беше... facebook. Скоро започнах да провервам профилът си, който имам от повече от 3 години, по 5, 10, 20 пъти на ден, без видима причина, почти като рефлекс, както правя с пощата. Не, че беше интересно, защото или гледах снимки, или четях настроения, или просто губех време. И така до денят, в който една позната ми каза "Дезактивирах си профила". Не можела повече да губи времето си там, нямало смисъл. Оказаха се две, после три, плюс един колега, ревностен защитник на социалните мрежи и инернет. Тогава реших да опитам, поддадох се. Казах си, че е безсмислено, защото не беше ново и интересно, четях за работата в университеът на хората, които срещам всеки ден, за оплакванията им, цитати от часовете... Затъвах в рутината, която и без това е обсебила почти цялото ми съшествуване, и си казах, че мога да опитам без facebook. Естестено, мога да живея без фейсбук и се справям добре. Нито общувам по-малко, нито ми липсва. В един момент обаче се замислих, че това не е решение, защото не можеш да изтиеш всички изкушения и лоши навици и се върнах. Сега съм там, но ме няма, не проверявам какво се случва, не ме и интересува. Реших окончателно, че ще се справя с привичките, които не ми харесват. За сега само с преклено големите дози кафе и безсънито не успявам напълно.

Пиша това, защото мисля, че всеки има своите слабости, човешки. Но също така мисля, че всеки може да се лиши от нещо, за да изпита малко волята си. Които пожелае, може да се включи. Защото в бездейсвие и слабост очакваме някой друг да ни спре, без сами да си кажем, че нямаме нужда от всичко, до което имаме достъп.