___________________________________________

Равносметки в края на годината. Напомнят ми на тефтерите на мама, където си записва всичко – какво е взела, какво трябва да направи, каквото се сети.

След поредните условни 12 месеца, мога да запиша едно изречение за самотата. Познаваме се по-добре от преди. Обсева ме, плаши ме, но накря се превърна в ежедневие. Открих, че съм най-самотна сред хора и че се плаша от факта, че сама на себе си съм безинтересна. Може би затова бягам, все по-надалеч.

Мисля си, че трябва да се преборя сама, да остана сама дълго, за да разбера какво търся.

Открих, че не е толкова страшно да си сам. Може би защото никога не си напълно сам. Просто си малко или много насаме със себе си, време за моменти, в които порастваш, искаш или не. И забравяш илюзиите, че нещо остава вечно, че можеш да намериш някого на същото място, където си го оставил, да те чака със същите усмивки и да продължите наново.

Крачка назад, за засилка. Дано новата година е с по-успешен страт от предната, дано има повече споделени моменти и съдържание, за запълването им.

И последно- за самотните и тези, които не се плашат от тях – общувайте! Понякога и една дума стига

Tи/я

Днес слага черна рокля и токчта, блясък в коста, червен лак и отива в джаз клуб. Цигара, питие с много лед, компания.

На следващият ден прибира коста си, слага шапка и мратонки и заминава на палатка. Пее и пие покрай огъня, спи под звездите в очакване на падащата и диша дълбоко, сякаш за да запази глътка свежест за по-късно.

Обикаля цял ден по магазините, пробва смешни парцалки и се смее с приятелки, после пият кафе. Разелят се за малко, говори по телефона, после взима душ и излиза, цяла нощ.

Днес се подстригва. Късо, черно, неринудено. Взима книга и чете в пакра. После снима. Прави си обеци, рисува, пие сок от моркови.

После не излиза с дни. Облича размъкната стара тениска, гледа телевизия и си проверява пощата потоянно. Тъпче се с неща, които никога не яде, изключва си телефона.

Облича се удобно и излиза сама, разхожда се цял ден, среща се с неознати, купува дреболии. После се прибира и готви вечеря три часа.

Молба

до Дядо Коледа или някой отговорен по тези въпроси...


Сила, повече от всякога.
Концентрация, по-силна от преди.
Усмивки, поне понякога.
Цел, различна от цифра, брой или сън.
Промяна, макар че не ми липсваше през изминалата година.
Човеци, със сърца по възможност.
Дом, който винаги да си остане дом.

Поглед

ins

Момент за дишане

На моменти дишам, вдишвам, вдъхвам, вдъхвам. И се чувстам силна, мога да тичам, да скачам (макар че не го правя), чувствам, че мога да се справя.

Напоследък се сещам за барон Мюнхаузен, който така и не разбрах на времето. Спомням си задача от учебника по физика - защо не е възможно да се измъкнеш сам от блатото, като се теглиш за косите, като него. Не разбрах защо трябва да е невъзможно.

За пореден път се убеждавам, че не винаги знам какво и как правя, но имам чувството, че ще се получи.Да речем, че съм се "надъхала".

Жалко е, че често забравям да дишам.

Sia - Breathe Me
envoyé par Sia. - Clip, interview et concert.

Квалифицирано

Някъде между полезното и приятното се губя.

Квалифицирай!

Казаха ми, че не мога да пиша- нищо ново, че не мога да мисля- нищо толкова учудващо.
Страшното е, когато аз си го поврарям, три месеца вече, вярвам си.

Сомнамбулски писания, разплакани нощи, депресии(за пръв път разбрах какво значи и с това се изчерпва наученото).

Не пиша тук, защото съм станала скучна. Защото мисля в две точки, две подточки с точние заглавия и убедителните аргументи. Три точки.

Печатам и пиша пъти повече и нито едното, нито другото е лично мое.Перифразирам. Имам мнение на експерт. Превръщам се в дребнав експерт, от онези,елитните.

Понякога мисля, докато чаквам на светофара, рядко разбира се. (Нямам време, пресичам на червено). Виждам хората и си представям как живеят, виждам прекрасни жени, елегантни, красиви, нежни. Устните ми са напукани до кръв, ръцете също. А въщност не съм суетна.

Забравям повече, отколото уча. Навън вали, обожавам. Работя в библиотека, а на шкафчето ми седи неотворена от два месеца книга и авторски разказ.

Преди време исках да пиша за Вирджиния Улф, която написа книга. За 24 часа, по-пълни от цял живот. Не успях, може би защото моите 24 часа се разливат.

Това е опит за моите 24 часа. Ако са непълни,то е заради заетостта ми на пораснал и отговорен човек, който знае какво трябва да направи и съввстно го изпълнява.

защото сама си го избрах.и защото не мога да се отказвам.