___________________________________________

Равносметки в края на годината. Напомнят ми на тефтерите на мама, където си записва всичко – какво е взела, какво трябва да направи, каквото се сети.

След поредните условни 12 месеца, мога да запиша едно изречение за самотата. Познаваме се по-добре от преди. Обсева ме, плаши ме, но накря се превърна в ежедневие. Открих, че съм най-самотна сред хора и че се плаша от факта, че сама на себе си съм безинтересна. Може би затова бягам, все по-надалеч.

Мисля си, че трябва да се преборя сама, да остана сама дълго, за да разбера какво търся.

Открих, че не е толкова страшно да си сам. Може би защото никога не си напълно сам. Просто си малко или много насаме със себе си, време за моменти, в които порастваш, искаш или не. И забравяш илюзиите, че нещо остава вечно, че можеш да намериш някого на същото място, където си го оставил, да те чака със същите усмивки и да продължите наново.

Крачка назад, за засилка. Дано новата година е с по-успешен страт от предната, дано има повече споделени моменти и съдържание, за запълването им.

И последно- за самотните и тези, които не се плашат от тях – общувайте! Понякога и една дума стига