Някъде между полезното и приятното се губя.
Квалифицирай!
Казаха ми, че не мога да пиша- нищо ново, че не мога да мисля- нищо толкова учудващо.
Страшното е, когато аз си го поврарям, три месеца вече, вярвам си.
Сомнамбулски писания, разплакани нощи, депресии(за пръв път разбрах какво значи и с това се изчерпва наученото).
Не пиша тук, защото съм станала скучна. Защото мисля в две точки, две подточки с точние заглавия и убедителните аргументи. Три точки.
Печатам и пиша пъти повече и нито едното, нито другото е лично мое.Перифразирам. Имам мнение на експерт. Превръщам се в дребнав експерт, от онези,елитните.
Понякога мисля, докато чаквам на светофара, рядко разбира се. (Нямам време, пресичам на червено). Виждам хората и си представям как живеят, виждам прекрасни жени, елегантни, красиви, нежни. Устните ми са напукани до кръв, ръцете също. А въщност не съм суетна.
Забравям повече, отколото уча. Навън вали, обожавам. Работя в библиотека, а на шкафчето ми седи неотворена от два месеца книга и авторски разказ.
Преди време исках да пиша за Вирджиния Улф, която написа книга. За 24 часа, по-пълни от цял живот. Не успях, може би защото моите 24 часа се разливат.
Това е опит за моите 24 часа. Ако са непълни,то е заради заетостта ми на пораснал и отговорен човек, който знае какво трябва да направи и съввстно го изпълнява.
защото сама си го избрах.и защото не мога да се отказвам.
june
преди 2 дни
2 коментара:
знаеш ли аз какво научих.
научих, че не трябва(любима дума) да общуваш с хора, които си мислят, че могат да правят най-любимото ти нещо по-добре от теб, по-добре от други, въобще - със специалисти. още повече, ако ги харесваш, още повече, ако мечтата ти е толкова силна и ярка, че светлината от фенера ти потъва в светлото на мислите, предмислите и други несериозности.
но знам и друго, за да правиш, каквото поискаш, трябва(о, напоследък често я използваме) да си извоюваш това право, с времето, абсолютно и само с времето, тогава ти си "преживял", тогава биваш "зрял", "признат" или поне ти е позволено да бъдеш без смях, може би само усмивка.
24 часа, в които си, 24 часа, в които си на най-непознатото място,което ще е твое за толкова кратко време, а ти гледаш назад. всичко е там, всичко е в теб, ако го пазиш добре, ще остане. и понеже започнах да ставам досадна, а и необичайно многословна, спирам тук. а ти бъди, без граници и мрънкане. е, мрънкането може, но не е препоръчително:Д
Благодаря, Теди !!!
Публикуване на коментар